Стелт бомбардировачите до Иран не са обявяване на война. Засега!
Андрю ЛАТАМ*
Няма нищо рутинно в кацането на стелт бомбардировачите В-2 на остров Диего Гарсия в Тихия океан. Когато Съединени американски щати изпращат най-модерните си бомбардировачи с огромен обхват там, това не е военно обучение. И това e предизвестие освен към нуклеарните упоритости на Иран, само че и към неговите подставени лица, изключително хутите, атакуващи както Израел, по този начин и световната търговия в Червено море.
Това не е рутинно дрънчене на оръжие. Това е жестоко американско обръщение посредством бойна техника: в случай че дипломацията се провали и в случай че Иран пресече избрани граници, без значение дали непосредствено или посредством свои въоръжени проксита, Съединени американски щати имат както способността, по този начин и волята да работят, и то бързо.
Като човек, който постоянно се е застъпвал за въздържаност в американската външна политика, не доближавам леко до това умозаключение. Но сдържаността не е пацифизъм или изолационизъм. Това не значи да се преструвате, че заканите не съществуват или че постоянно би трябвало да бъдат посрещнати със мощ. Това значи да употребявате силата с дисциплинираност и единствено когато е безусловно належащо.
Да, нуклеарната стратегия на Иран напредна рисково през последните години. Сега Техеран обогатява уран до равнища, обезпокоително близки до оръжейните, а времето за пробив към този момент се мери в дни. Но това не е единствената опасност.
Регионалната тактика на Иран - въоръжаване, финансиране и ориентиране на прокси групи, към този момент сее безпорядък. Хутите, насърчени от Техеран и въоръжени с все по-усъвършенствани оръжия, освен стрелят с дронове и ракети по Израел. Днес те заплашват свободното придвижване на интернационалното мореплаване през Червено море. Американските сили в Ирак и Сирия са под съвсем непрекъсната опасност от подкрепяните от Иран милиции. И всичко това се разпростира под чадъра на ускорената иранска стратегия за произвеждане на балистични ракети.
Затова президентът Тръмп ясно сподели на иранците: или елате на масата за договаряния, или ще понесете следствията. Стелт самолетите B-2 на Диего Гарсия са препинателните знаци в края на това изречение.
Това обаче не значи, че войната е неизбежна. И доста се
надявам, и се апелирам да не е по този начин. Превантивен удар по нуклеарните уреди на Иран или по-мащабна акция против неговата прокси мрежа би било начинание с непредвидими последствия.
Тук сдържаността и реализмът се сливат. Дипломацията не може да успее без поддръжката на твърдата мощ. Съединените щати няма да толерират по-нататъшна ескалация - без значение дали е нуклеарна, или е прокси ръководена. Тръмп добавя тази опасност с достоверна мощ. И по този начин удостоверява главния принцип на сдържаната, само че сериозна външна политика: говорете безшумно, само че носете огромната сопа и я дръжте на една ръка разстояние.
Критиците ни ще кажат, че сходен ход води до ескалация. Но ескалацията към този момент е тук. Хутите правят офанзивите си безнаказано. " Хизбула " изследва отбраната на Израел. Центрофугите на Иран не престават да се въртят.
Съединени американски щати дадоха отговор с премерени предизвестия и целенасочени удари.
Алтернативата на нашите дейности е по-лоша. Един нуклеарен Иран би трансформирал района в още по-опасно буре с барут. Израел може да работи едностранно. Саудитска Арабия ще се стреми към личен нуклеарен потенциал. А доверието към Америка - към този момент съществено износено след изтеглянето ни от Афганистан и неуверената ни позиция в Европа, ще ерозира още повече.
Бомбардировачите B-2 на Диего Гарсия не са там, с цел да стартират война. Те са на острова, с цел да предотвратят войната. Те са нашето обръщение към Иран: спрете своите съдружници, спрете провокациите си и елате на масата!
Защото това, което следва, няма да е предизвестие, то ще е въоръжен отговор.
* Професор по интернационалните връзки и интернационална сигурност в Масачузетския университет. Води университетски курсове за Китай, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион
Няма нищо рутинно в кацането на стелт бомбардировачите В-2 на остров Диего Гарсия в Тихия океан. Когато Съединени американски щати изпращат най-модерните си бомбардировачи с огромен обхват там, това не е военно обучение. И това e предизвестие освен към нуклеарните упоритости на Иран, само че и към неговите подставени лица, изключително хутите, атакуващи както Израел, по този начин и световната търговия в Червено море.
Това не е рутинно дрънчене на оръжие. Това е жестоко американско обръщение посредством бойна техника: в случай че дипломацията се провали и в случай че Иран пресече избрани граници, без значение дали непосредствено или посредством свои въоръжени проксита, Съединени американски щати имат както способността, по този начин и волята да работят, и то бързо.
Като човек, който постоянно се е застъпвал за въздържаност в американската външна политика, не доближавам леко до това умозаключение. Но сдържаността не е пацифизъм или изолационизъм. Това не значи да се преструвате, че заканите не съществуват или че постоянно би трябвало да бъдат посрещнати със мощ. Това значи да употребявате силата с дисциплинираност и единствено когато е безусловно належащо.
Да, нуклеарната стратегия на Иран напредна рисково през последните години. Сега Техеран обогатява уран до равнища, обезпокоително близки до оръжейните, а времето за пробив към този момент се мери в дни. Но това не е единствената опасност.
Регионалната тактика на Иран - въоръжаване, финансиране и ориентиране на прокси групи, към този момент сее безпорядък. Хутите, насърчени от Техеран и въоръжени с все по-усъвършенствани оръжия, освен стрелят с дронове и ракети по Израел. Днес те заплашват свободното придвижване на интернационалното мореплаване през Червено море. Американските сили в Ирак и Сирия са под съвсем непрекъсната опасност от подкрепяните от Иран милиции. И всичко това се разпростира под чадъра на ускорената иранска стратегия за произвеждане на балистични ракети.
Затова президентът Тръмп ясно сподели на иранците: или елате на масата за договаряния, или ще понесете следствията. Стелт самолетите B-2 на Диего Гарсия са препинателните знаци в края на това изречение.
Това обаче не значи, че войната е неизбежна. И доста се
надявам, и се апелирам да не е по този начин. Превантивен удар по нуклеарните уреди на Иран или по-мащабна акция против неговата прокси мрежа би било начинание с непредвидими последствия.
Тук сдържаността и реализмът се сливат. Дипломацията не може да успее без поддръжката на твърдата мощ. Съединените щати няма да толерират по-нататъшна ескалация - без значение дали е нуклеарна, или е прокси ръководена. Тръмп добавя тази опасност с достоверна мощ. И по този начин удостоверява главния принцип на сдържаната, само че сериозна външна политика: говорете безшумно, само че носете огромната сопа и я дръжте на една ръка разстояние.
Критиците ни ще кажат, че сходен ход води до ескалация. Но ескалацията към този момент е тук. Хутите правят офанзивите си безнаказано. " Хизбула " изследва отбраната на Израел. Центрофугите на Иран не престават да се въртят.
Съединени американски щати дадоха отговор с премерени предизвестия и целенасочени удари.
Алтернативата на нашите дейности е по-лоша. Един нуклеарен Иран би трансформирал района в още по-опасно буре с барут. Израел може да работи едностранно. Саудитска Арабия ще се стреми към личен нуклеарен потенциал. А доверието към Америка - към този момент съществено износено след изтеглянето ни от Афганистан и неуверената ни позиция в Европа, ще ерозира още повече.
Бомбардировачите B-2 на Диего Гарсия не са там, с цел да стартират война. Те са на острова, с цел да предотвратят войната. Те са нашето обръщение към Иран: спрете своите съдружници, спрете провокациите си и елате на масата!
Защото това, което следва, няма да е предизвестие, то ще е въоръжен отговор.
* Професор по интернационалните връзки и интернационална сигурност в Масачузетския университет. Води университетски курсове за Китай, Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ